БЪЛГАРЀЯ СЕ, -èеш се, мин. св., -ях се, прич. мин. св. деят. българя̀л се, -а се, -о се, мн. българèли се, несв., непрех. Имам българско съзнание, проявявам се, чувствувам се като българин. Въпреки че бяха изселени преди много години в Румъния, те все още се българееха.